Сватбата на Светлана и Юмер
Това са те - Светлана и Юмер от Бургас! Двама влюбени, които устояха
на всякакви премеждия и препятствия, за да имат мечтаната сватба. Имат едно сладко момченце, което беше главният шафер на сватбата. Когато ми поръчаха поканите за сватбата си, аз страшно много се притесних, защото искаха водещия цвят да е аквамарин. А това е един цвят, който е много силен и не знаех как ще го съчетая с друг цвят. В началото направих поканата с допълнителен цвят черно и се получи това.
Монограмите, които направих тук са в черно. Честно казано, ми се стори доста тъмна за сватба. Затова истински се зарадвах, като решиха да е в светъл нюанс. Харесаха идеята ми, самата покана да се отваря като прозорец и вътре да е изписан текста. Така, че запретнах ръкави и спретнах по-светъл вариант, който се одобри. Получи се това:
Истински ме затрудни намирането на дамаска в цвят аквамарин. Два дни ми отне да звъня по всички всевъзможни вносители и разпространители на дизайнерска хартия. Но ударих на камък. Бях пред нервен срив. И тогава ми помогна моя син, който е цар на фотошоп. Показах му дамаската, която искам, а той й смени цвета. Така казано звучи супер лесно, но всъщност му отне един ден на проба-грешка. Мотивите се разминаваха. Накрая всичко се нареди! И започна самото рязане на 60-те броя покани. И ако някой ви каже, че е лесно да се реже на ръка, без тример, не му вярвайте! Отне ми 5 дни за рязане и биговане. След този случай, се зарекох да си купя тример. Малко след дъжд-качулка, но трудностите каляват характера :) И да не се отплесвам, да ви покажа и отворена самата покана.
В процеса на работа, бъдещите младоженци пожелаха да направя и три по-специални покани - за родителите им и за техните кумове. Тези покани ги направих на един дъх. Получи се ето това.
С тях поддържах непрекъсната връзка и страшно се сближихме. Аз страшно много ги харесвам, затова реших да им направя и книга за пожелания, в която на сватбата гостите да напишат своите послания и пожелания към младоженците. След това разбрах от Светлето, че в суматохата са забравили книгата, но на страниците са залепили всички получени картички. Обещала ми е да ми прати снимки, за да ви я покажа.
А това е първата страница.
Това е вътрешната страница на последната корица.
Много се радвам, че докато обсъждахме самата сватба, аз намерих снимки на няколко торти в същия стил - с дамаска в аквамарин и Светлето се спря именно на същия модел. И да не ставам оттегчителна ви показвам малко снимки от тяхната щура и весела сватба.
Бъдете щастливи, мило семейство!
